Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

България има оръжеен износ за 1.2 мрд. евро, но не въоръжава себе си

България има оръжеен износ за 1.2 мрд. евро, но не въоръжава себе си

България е миролюбива страна и няма напрежения и конфликти с други страни, които да не могат да бъдат решени по мирен начин. Въпреки това, България има въоръжени сили и военна индустрия. Армията е малка и професионална – около 33 000 военнослужещи и цивилни на заплата към Министерството на отбраната. Това може и да е разумно и достатъчно за малка България, но обстоятелството, че армията разполага с оръжия от времето на студената война, не е нещо, с което може да се гордее.

Наследената също от това време национална военна индустрия преживя няколко кризи, но в края на краищата успя да се адаптира към съвременните условия и изисквания и да си стъпи на краката. Клиентите на тази промишленост са преди всичко в чужбина и експортът на български боеприпаси, военни системи и друга военна техника достигна през миналата година 1.2 млрд. евро, което е ръст от 20 на сто в сравнение с предходната година. Поръчките не спират да валят, заводите не спират да произвеждат и да търсят нови работници и служители, които да попълнят техните човешки ресурси от 30 000 души в 27-те завода на военно-промишления комплекс. На фона на страни като САЩ или Русия българският износ на военна продукция не е много голям, но за мащабите на страната е впечатляващ и важен за цялата българска икономика.

В светлината на тези положителни развития във военната индустрия, данните за досега отделяните средства от държавния бюджет за отбрана и за качеството на въоръженията на българската армия са незадоволителни. Според „Евростат” през 2016 г. България е дала 524,3 млн. евро за отбрана. През 2017 г. делът на военните разходи се увеличава от 1.28 до 1.57 на сто от БВП. Годишният ръст от 26 процента е вторият най-висок сред страните – членки на НАТО, след този в Румъния от близо 50 процента. За 2019 г. са предвидени940 млн. евро, което представлява 1,58 на сто от БВП. Не е много на фона на 957-те милиарда долара за всички страни от алианса, но тенденцията е положителна и ръстът в сравнение с настоящата година е 240 млн. евро.

От превъоръжаване и модернизация се нуждаят и трите основни рода войски – сухопътните сили, военноморските сили и военната авиация. Досега няма нищо съществено налице, въпреки спорадичните и недостатъчни доставки от чужбина на бойна техника. Тази година дори останаха неизползвани пари от държавния бюджет за закупуването на бойна техника, поради различни съображения и тромави процедури. От Министерството на отбраната уверяват, че преговорите за доставка на нови военни системи напредват и че догодина ще бъдат сключени първите сделки за модернизация на армията и че парите за това вече са налице. Сега остава да се направи най-правилният избор на бронирани машини за пехотата, на изтребители за бойната авиация и на кораби за флота. Това се посреща добре както във военните среди, така и от бизнеса, тъй като има доста голяма вероятност и българската военна промишленост да участва в модернизацията на армията. А че тя може да направи това, свидетелства растящият износ на български оръжейни системи, съоръжения и боеприпаси за чужбина. / БНР

Поделиться:
Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники